The mountain, oh, the mountain.

Отново ще се върна там, крака по чакъла, клек и пътеки.

Върхове, мъгли.

Приятели, познати.

И.

Цоп, камък в езерото, не ми изваждай окото, моля, имам си вече достатъчно борови иглички по раменете.

Лятото се разполови. Идва една красива половина. След нея един годишен миг. Има толкова време, а аз мисля, планирам, не, всъщност мечтая за една година, в която лятната емоция ще е разделение на ураново ядро, ще гърми, ще трещи и на всякъде ще летят канари. Върхове на Рила. Върхове, залепени с лепило “Рила”.

кРила.