Сънища-мънища

Заради иззвънявания на алармата рядко успявам да си спомня какво съм сънувал вечерта. Но днес нямаше аларма, съответно си спомням, съответно е красиво.

По нереалния съновен начин с дядо ми бяхме в някаква планина в Перу, където ми обясняваше, че там били живите; после отидохме на някакъв друг връх, този път мисля че беше Мексико, а там пък били мъртвите. В крайна сметка изведнъж се озовах под прекрасно звездно небе, легнал на някаква поляна в Бъндеришкия циркус в Пирин и единственото, което ми минаваше през ума, беше, че тук е мястото, където не съм нито жив, нито мъртъв, а съществувам в най-чистата форма на съзнание и емоция. Просто го сънува, което не предполага обяснение, а само отбелязване, че след това имах усмивка до ушите.