Всред ранните нощи

Флойд са шибани богове, особено когато ги свържа с дизайна, който толкова обичам. Няма как да пиша в есето си за Storm Thorgerson, прекрасен, чудесен, реален в нереалното, до болка познат и все така обичан, не знам за други, но за себе си ми е ясно колко плакна очи по направените от него обложки… Мисълта ми беше, че не може, нямам право, да пиша за него и да не въртя на плейъра какви ли не свързани с творчеството му албуми – от Atom Heart Mother на Флойд, през Houses of the Holy на Зепелин, че мисля до края на тази пропита с карамел вечер да стигна и до иначе-недолюбваните-от-мен Muse.

Някой ден мечтая да създавам работи с такъв размах. Не същите като него. Мои, от моята глава, но със същия размах.