В нощ като тази четирите стени на малката стая в общежитието са нищо повече от четири пода, погледнати от друга гледна точка. На моя милост му се пушат от въображаемите цигари с измисления им дим, който ухае едновременно на лято, чубрица и планина и който не вреди нито на белите ми дробове, нито на бюджета ми.
Пуснал съм “Animals” на Floyd и диря под леглото метафизика, която да запечатам на лист хартия. Него ще окача на прозореца, всъщност над леглото си, за да гоня кошмари. Тъсря метафизика и за да избягам към нещо, наречено многозначно Себе си. Абе, честно да си кажа, не ме свърта в този град. Едва понеделник е, а правя плнове за уикенда, когато мисля да поема Още въздух. Компания едва ли ще имам, но ще намирам по пътя. И не знам как едновременно може да ми е и опти-, и песимистично, но съм сигурен, че след въпросния Още въздух и двете крайности ще се слеят в метафизиката на един молив плюс един бележник.
Pink Floyd са най-добрия приятел на човек, когато иска да остане със себе си и да се залута по лабиринтите на своите будни сънища. Създават видения, отнемат спомени, изсмукват чувства, добавят сълзи… В крайна сметка остава едно съсухрено, изкюлчено, гърчещо се тяло на пода (или една от стените, отново зависи от гледната точка). Конвулсии го тресат, то размахва ръце, драма! удавник. На сушата. Бих се удавил в спомени и червено вино. Едно такова, декадентско за фалшивото всъщност бунтарство на човек като мен, който сам не знае срещу какво се уж бунтува, но изглежда, че най-вече срещу либидото си.
Много високопарни думи.. Чудно, че ги знам. Правя се на интересен. “Факт.” – както би казал М., макар и не в този контекст, прегръщам те, човек, да знаеш. Втората песен от “Animals” почти свърши, та викам да цъкам на “Publish” и ае стига съм се излагал, имам чай с метафизична пара. Другото, честно казано, е ала-бала.
