Когато отражението в огледалото ти зашлефи тежък шамар по бузата и усетиш трептене чак в корема, което се връща в главата и избива в сълзи, които текат надолу като лава и прогарят кожата, а от парата косата също окапва и останеш само с две очи, един десен крак, ляво предсърдие и гръбначен мозък, можеш да не казваш нищо, а просто да потропаш на вратата на съседа, да поискаш една цигара и да я изпушиш с най-голямото удоволствие, защото без бели дробове и дъх не ти е останал вече.