Albums of 2011 (:

Много тежко, ама много тежко беше правенето на тазгодишната класация, най-вече защото, обръщайки се назад, видях, че всъщност през изминалата 2011 не съм изслушал и половината от желаната музика, твърде малко съм открил и също така рядко се и вълнувах до онази музикална подлуда, при която се държа за главата и храча кръв, за да си припомня, че съм жив. Липсва ми времето, когато знаех, че не трябва да стана рано сутрин и можех да откарам с пълни сили да малките часове; “хайде и този албум, я, коя е тази група”.

Въпреки всичко си имах малките музикални страсти. Като започна с преоткриването на балканската музика, но онази, прекрасната, планинско-ливадна, която докосва жилаката на рода и събужда караконджулите, спящи в мозъчната ми кухина. И така, докато стигна до другото прекрасно преоткриване на Jeff Buckley; при него всичко беше лично, разговор на четири очи на по чаша ром с чай, морски въздух, пясък в косите и тераса на последния етаж на панелка.

Мисля, че има няколко албума, които не можах да побера в избраните 10, но си заслужава да спомена.

* dredg – “Chuckles and Mr. Squeezy” (Песен: The Ornament)

* Leprous – “Bilateral” (Песен: Restless)

* The Black Keys – “El Camino” (Песен: Lonely Boy)

Ето и самата класация. Искаше ми се да има по-разнообразни албуми и да се бях поровил повечко през годината. Ммм, ухание на нови звуци. Няма нищо, тази година ще е. (:

10. STEVEN WILSON – Grace for Drowning 

Да се удавиш именно в своята метафизика е най-добрият начин за слушане на втория албум на Steven Wilson. Остани без плоскост под краката, без въздух около теб, в абсолютен вакуум на мисълта.

Песен: Raider II

9. KORN – The Path of Totality

Два албума подред ме разочароваха с музика, която минаваше за фон, но нощо повече. Да, но. Експериментът на Korn с dubstep се е получил ултра-мега-гигачук. Значи можело, а? Сега остава да се надявам следващия техен пълнокръвен албум да бъде на същото ударно ниво, както този.

Песен: Narcissistic Cannibal

8. MACHINE HEAD – Unto the Locust

Честно, смятам, че албумът е една идея по-слаб от предхождащия го The Blackening. Все пак троши кости. Бавно. Сигурно. Да се знае, че след последните звуци от теб ще е останала една пихтиеста купчина, на която не й остава нищо друго, освен да завърти диска отново.

Песен: I Am Hell (Sonata in C#)

7. OPETH – Heritage 

При албумите на Opeth ми трябва не толкова задълбочено слушане, колкото време, за да попие. Винаги става постепенно и пълзи под епидермиса, докато не направи някоя рана. Изцяло чисти вокали, връщане към приказките и King Crimson. Отново след n-то въртене ченето ми падна, забих поглед в една точка и единствената останала в главата ми мисъл беше “Ебаси”.

Песен: Famine

6. MASTODON – The Hunter

При първите слушания си мислех, че това ще е албумът на годината. Нещо обаче ме тревожеше и след малко размисъл разбрах какво – твърде много музика. Явно момчетата от Mastodon имат нов източник на вдъхновение, но ми се струва, че то е дошло мъъъъничко в повече. Все пак The Hunter е поредния коктейл от какафонични звуци, порядъчен хаос и танц на енти, като всичко това, събрано на куп, те изстрелва директно в космоса на планета XYZ.

Песен: Stargasm 

5. PUSCIFER – Conditions of My Parole 

Три думи: Maynard James Keenan. Даже не мисля, че са нужни пояснения.

Песен: The Rapture

4. FAIR TO MIDLAND – Arrows and Anchors

Обичам, когато групите се заиграват с мелодиите, за да създадат модерно и същевременно закачливо до някаква степен алтернативно звучене. Като го слушам се чувствам на някоя от детските люлки как току-виж ще полетя и отново стъпвам на земята, циклично повтаряне на действието.

Песен: Uh-Oh

3. RUSSIAN RED – Fuerteventura 

Нежна и много ранима. Някъде в съзнанието ми си намери мястото, за да мога всеки път, когато я пусна да тичам през гори и да плача насън. Тогава и само тогава дъждът може да отмие всяка емоция, разбита на стъклени парчета. Сълзливо, банално, не ми пука, живея насън.

Песен: A Hat

2. FLORENCE + THE MACHINE – Ceremonials 

Florence е отново тук и сега. Онази магия от зима 2009, която за мен беше лято 2010 идва през зима 2011 и ще ме държи буден и бушуващ и през 2012. Да не говорим, че с нея новата година беше посрещната – гаранция, че ще е цветна и разнолика.

Песен: Spectrum

1. WHITE LIES – Ritual 

Гордо White Lies поемат щафетата от O.Children да отдържат фронта на пост-пънка и ню уейва и за да са още по-така, нали, смесват умело всичко това с инди музика. Резултатът е ритуал за почит към 80-те, Depeche Mode и Joy Division. Албумът избухва с емоцията си. Сивотата от обложката е прехвърлена в самата музика (или обратното?), но между черното и бялото всъщност наистина има тооолкова много разнообразно сиво. Тази позиция ми беше може би най-лесната за определяне и има защо. Албум-чудо.

Песен: Bigger Than Us

Advertisement